Калоян Блажев
ХЕРМАН ХЕСЕ ПО ПЪТЯ КЪМ БОЖЕСТВЕНОТО ЕДИНСТВО
Тази книга е плод на дългогодишните занимания на автора с личността и творчеството на Херман Хесе. Като германист той е запознат с голяма част от посветената му литература. Главната му цел е да проследи отношението на писателя към християнството и развитието на идеята за единството на всички хора във връзката им с Бога. Затова акцентът в настоящето изследване пада върху романа „Нарцис и Голдмунд“. Книгата представлява безспорен принос в тази посока, тъй като липсват други подобни тематични разработки не само у нас, а и в чужбина.Калоян Блажев е роден на 24 декември 1975 г. в Русе. Завършил е СУ „Христо Ботев“, а след това специалността „Приложна лингвистика“ във Великотърновския университет и магистратура по немска филология. Една година е специализирал немска литература в университета в Байройт. Над 10 години е работил като преподавател по немски език в СУПНЕ „Фридрих Шилер“ в Русе. Женен, с две деца. Напуска този свят на 21 септември 2015 г.
Монографията „Опазване и съхраняване на културното наследство на арменците в България: актуално състояние и проблеми“ е дело на млад учен и е резултат от успешно защитен дисертационен труд. Тя стъпва на теренно изследване, проведено от автора в продължение на 4 години, обхванало 8 български града с арменска общност (София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Шумен, Хасково и Пазарджик) и 1 град в чужбина (Рим).
Изследването е насочено към арменската общност в България като една от традиционните за страната етнорелигиозни общности – близка по религия и историческа съдба, добре приета, сравнително малобройна и добре интегрирана. То разглежда нейното културно наследство (КН) като част от националното ни наследство. В този смисъл неговото опазване е разгледано като предпоставка за съхраняването на идентичността както на общността като цяло, така и на националното ни културно наследство. В книгата се посочва, че проблемът придобива актуалност с оглед на динамично променящата се социокултурна среда, повлияна от негативните демографски тенденции, глобализацията, мобилността и новите измерения на комуникацията. Изтъква се, че един от най-последователно прилаганите принципи в европейските културни политики е запазването на културното многообразие. Примерът на арменците в България практически показва как системата на културното наследство кореспондира с тези принципи в рамките на българската държава и нейното културно многообразие.
В Първа глава са направени историческа ретроспекция на културното наследство на арменците в България и обзор на приноса на арменците в българската култура. Анализирано е въздействието на различните фактори до 1989 г.: природни, демографски, политически, икономически и религиозни.
Във Втора глава е изяснено актуалното състояние и са изследвани подробно проблемите на опазването и съхраняването на материалното (градски архитектурни ансамбли, храмове и параклиси, паметни места, документално наследство) и нематериалното (устни традиции и форми на изразяване; художествено-изпълнителско изкуство; социални обичаи, обреди и празненства; знания и умения, свързани с традиционните занаяти, домашните дейности и поминъци) културно наследство на арменците в съвременна България.
В Трета глава е обоснована необходимостта от стратегия за опазване и съхраняване на КН на арменците в България. Анализирани са водещите принципи на европейските политики, свързани с малцинствата: спазване на човешките права, устойчиво развитие, запазване на културното многообразие и интегрирана консервация. Изследвани са съвременните чуждестранни добри практики при арменците в диаспората в Унгария, Италия, Франция, Белгия, Португалия и САЩ.
Книгата се издава с финансовата подкрепа на Министерството на културата и Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Португалия).
Д-р Надя Владимирова е възпитаник на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), Катедра „Културно-историческо наследство” (КИН). От 2004 г. тя последователно завършва бакалавърската програма „Информационни фондове на КИН” и магистърската програма „Защита на КИН в Република България”. Успешно защитава едноименния си дисертационен труд по програма „Организация и управление извън сферата на материалното производство”. Специализира във Франция (2012) и Италия (2014; 2015).
Резултатите от дисертационния труд са представени на конференции и семинари, организирани от: УниБИТ, Института по балканистика на БАН, Института по математика и информатика на БАН, КАИ „ХАЙ ТАД”, Universitat Internacional de Catalunya (Барселона) и др.
От 2013 г. д-р Надя Владимирова работи като експерт в Отдел „Държавен архив” – София, при Дирекция „Регионален държавен архив” на Държавна агенция „Архиви” – София.
Атанас Колев
ЗМЕЙ ГОРЯНИН
Летопис. Живот и творчество
В книгата са публикувани значимите дати от живота и творчеството на Змей Горянин.
Едно име легенда, привличащо вниманието като магнит, но едновременно с това и енигма. Предполага се, че за него нещо се знае, но едва ли достатъчно добре се познава като явление в литературния живот. Съдбата на Светлозар Димитров е пълна с превратности – беден син на счетоводител – тесен социалист и „необуздан бохем“, разпиляно детство в Русе, Свищов, Пловдив и отново в Русе. Отрано се издържа сам. Завършва последния клас на Русенската мъжка гимназия, оставайки без възможност да продължи образованието си. Налага се да работи като счетоводител или чиновник през деня, а през нощта да пише, следвайки мечтата си за успех в писателското поприще. И го постига бляскаво. След преломната за съдбата му 1945 г. той се оказва на другия полюс – политически затворник, впоследствие живее в пълна изолация, борейки се с нищетата. В качеството на забранен писател не може да намери постоянна работа, негови книги не се печатат. Въпреки това оцелява известно време. Моралният тормоз не успява да го пречупи – живее с гордо вдигната глава, в непрекъсната борба за оцеляване, не престава да пише епиграми, стихове и „книги за чекмеджето“.
МРАВКА В СТЪКЛЕН БУРКАН
Чеченски дневници 1994–2004 г.
Превод от руски: Нели Пигулева
Полина Жеребцова е родена и израснала в град Грозни. Тя е член на Съюза на журналистите и на ПЕН клуба. През 2006 става лауреат на международния литературен конкурс на името на Януш Корчак, а през 2012 – на наградата “Андрей Сахаров”.