Меню Затваряне

Категория: Каталог

Запленени от сцената

Огнян Стамболиев

ISBN 978-954-337-497-7

„ЗАПЛЕНЕНИ ОТ СЦЕНАТА“ представлява мащабна панорама на десетилетията, в които Русенската опера, принципно на високо художествено ниво представя и класически шедьоври, и образци на съвременното оперно и балетно, включително и българското, творчество. И наред с документалността и обективността, особено ценно качество на книгата е и включването на лични спомени и впечатления, благодарение на което авторът постига емоционални описания на събитията. Опитен и компетентен наблюдател на случващото се в Русенската опера, Огнян Стамболиев цели на базата на богата документация, посредством концептуални фрагменти от историята ù, включително на собствените спомени, разговори и контакти, да очертае магистралните линии в развитието на театъра. Което придава специфична оригиналност на текста и предизвиква още по-голям интерес към многоцветното описание на събитията и атмосферата в града, на важните фигури, които с любов, талант и всеотдайност са градили Русенската опера в продължение на 75 години.
Проф. д-р БОЯНКА АРНАУДОВА, БАН

Замислена като своеобразна антология от творчески портрети на забележителни артистични фигури, основно: солисти, диригенти, режисьори, сценографи, хормайстори и директори – градители (според сполучливото авторско определение), възприемани през годините и като разпознаваема емблема на Русенската опера, книгата на ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ несъмнено респектира както с многопрофилния си обем, така и с достойната за днешното му посвещение сериозна изследователска рефлексия.
Проф. д-р РУМЯНА КАРАКОСТОВА, БАН

Огнян Стамболиев (1947, Русе), критик, журналист, преводач. Автор на книгите: „Нова книга за операта“ в 2 тома, първата българска „Книга за оперетата и мюзикъла“ („От Офенбах до Уебър“), „Слънчевият тенор Николай Здравков“, „Несравнимият Кирил Кръстев“ (с две издания), на голям брой статии за българския музикален театър, преводач на оперни либрета и автор на текста на операта „Звезда без име“, 1985 (музика П. Хаджиев). Превел 70 пиеси за театъра и повече от 50 книги с поезия, проза, есеистика и драматургия от съвременни и класически румънски, френски и италиански автори.

Носител на 16 литературни награди от Румъния, България и Молдова, Лауреат на Румънската академия за превод, на наградите „Русе“, „Златен век“ и „Златна лира“ за музикална критика. Редактор на алманаха „Света гора“. Член на СПБ и ПЕН – България.

На светулване

Милена Азманова

ISBN 978-954-337-496-0

Милена Азманова е родена в с. Дрен, Пернишко. Завършва висше образование в Русенския университет. Живее в Русе. Има многобройни публикации в регионални и национални сборници за литература и изкуство. „На светулване“ е първата ѝ поетична книга.

Аз, Богословът?

Юлиян Великов

ISBN 978-954-337-490-8

Доцент Юлиян Великов е доктор по Теология (Патрология) и преподавател по Патрология, Агиология и Стара българска литература (духовна книжнина) в Православен богословски факултет, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Специализирал е във Великобритания (St. Deiniol’s; University of Oxford), Германия (Regensburg) и САЩ (University of Notre Dame du Lac). Член e на международната асоциация по Патрология (I.A.P.S.) и представител за България.

Българските Военноморски сили на река Дунав

Фотоалбум от семейните архиви

Румен Кузов, Йовчо Стоянов

ISBN 978-954-337-488-5

Изданието е посветено на 145-годишнината от създаването на Военноморските сили на България, честванията за което започват в Русе всяка година в началото на месец август.

Публикувани са неизвестни снимки и документи от семейните архиви на хора, свързани с военноморските сили на река Дунав и техни наследници. Включени са и спомени на военни морски офицери, старшини и матроси, служили в поделенията, дислоцирани на река Дунав.

Русе – северна приказка с илюстрации в стил барок

Здравко Кисьов

ISBN 978-954-337-487-8

„Една от Здравковитe книги се нарича „Местожителство“. Става дума за местожителство в живота, за местожителство в изкуството и не на последно място за местожителство в един конкретен град. С талантливото си присъствие в поезията Здравко Кисьов спомогна името на този град да стане забележима точка върху днешната лирическа карта на България.“ – Иван Цанев