Гласове

И в „Гласове”, както и в предходните свои стихосбирки, Кисьов се утвърждава като поет на тайната. Резултатът от това пък е изгревът на една нова символистична звезда с чисто сияние на съвременното българско поетично небе. Но поезията на Роман Кисьов, освен мистична, е и религиозна. Тези две категории при поета са в идеален баланс и са споени. При него мистичността внушава директно за тайната на съществуването, за невидимото, в което се взира поетът, и което от своя страна също така се взира в него. Можем свободно да кажем, че такава – посветена на тайнственото и святото, поезията на Роман Кисьов стои в противоречие, в несъгласие с днешното антипоетично време, в което технологията напълно е подтиснала теологията. Време, в което все още не са изчезнали белезите от душата на човека, които остави след себе си жестокият XX век, в който европейската поезия в голямата си част беше антиутопична и изпълнена с катастрофични чувства. При Кисьов поезията е храм, изграден от светлина, в който се изявяват и съхраняват принципите на святото, а поетът е храмово битие, което ги разкрива и ги проповядва на света в стила на старозаветните пророци.