Диханието на камъка

Поезията на Вардан Хакобян е белязана с дълбок драматизъм и екзистенциалност, често изразени чрез автентична парадоксална метафоричност… Драматизмът на Вардан Хакобян е мъдър и светъл, катарзисен – той не внушава безнадеждност и отчаяние, а обратното, в сблъсъка с омразата се ражда любовта, в сблъсъка с мрака се ражда светлината, в сблъсъка със смъртта се ражда нов живот… Неговата поезия е свидетелство именно на тази трансформация, следствие на която – посредством „космическото съзидание” на Словото – Черната градина (Градината на смъртта) се превръща в Градина на Живота. Родена от болката и от жаждата за живот, тази прекрасна поезия вижда невидимото, защото гледа „с очите за утре”, тя е насочена към бъдещето – „тази територия / където първи / стъпват поетите”…