Дневникът на един журналист без дневник. Историята на мишлето „Б”.

Голямото признание и известност на Йон Д. Сърбу идват посмъртно, през 1993, когато излиза двутомникът „Дневникът на един журналист без дневник”. На много места от текста става ясно, че авторът, въпреки своята прозорливост, не си е помислял нито за миг, че този дневник ще бъде публикуван – писал го е от вътрешна потребност, главно в последните години от живота си, за да се спаси до известна степен и от отчайващата самота. Без съмнение, този талантлив драматург и белетрист, притежаваше гения на оратора полемист, на учителя философ, но като „политически неблагонадежден”, беше принуден да живее почти затворен, като отшелник, и не остави последователи и ученици. Самият той се наричаше „литературен кръг, състоящ се от един литератор”, „беден и нещастен сержант от войската, която отстъпва вече цели четиридесет години”. Изгубените от всички нас години. За съжаление, той почина три месеца преди падането на диктатора Чаушеску и не дочака да види отпечатан своя изключителен „Дневник”.