Залезът на века

Анджей Важеха, полски поет, е роден през 1946 г. в Нови Сонч. Завършил е полска филология в Краков, където живее и работи като журналист.Издал е книгите с поезия: “Бял паспорт” (1975), “Семеен телевизор” (1977), “Чуждо тяло” (1979), “Заблуждаваща светлинка” (1982), “Дяволски кръг” (избрано, 1986), “Пари за умрели” (1987), “Около семейната маса” (1991), “Кратка балада за вечната любов” (1992), “Майката на атлета” (1995), “Райска градина” (избрано, 1996), “Есента от моста” (1999) и две книги за деца. За своето творчество е удостоен през 1983 г. с общополската литературна награда на името на поета Станислав Пентак, а през 1987 г. – Наградата на Фонда за литература. Превеждал е стихове на Никола Ракитин, Славчо Красински, Богомил Райнов и др. Обект на поезията му са обикновеният човешки бит и ненакърнената природа, междучовешките отношения и семейният кръг – като стожер на индивида. Важеха си служи с кратка, лапидарна, почти епиграмна форма. Критиката го определя като лиричен ироник.