Неща

Стихотворенията на Снежана Онова опровергават трайно битуващата представа, че днес все по-малко е време за поезия. Поетическите й текстове носят особената нервна чувствителност и напрегнатото светоусещане на съвременния млад човек, породено от травматичността на недрама/ети/чното битие. Парадоксалността на мисълта и фразата и разговорността на поетическия изказ очертават напрежението между уморителната повторителност на делничното и фантазмите на тревожно, неспокойно, търсещо и питащо съзнание, което се опитва да пренареди „нещата” и „сезоните”. Образите, думите, играта с думите – всичко има една цел – да говори искрено за разпадналите се връзки, за хаотичността и разпиляността на света, за усилието да се живее и усилието да се търси Смисъла сред разпилените му отломки, за самотата и копнежа за нейното преодоляване, за простичкото желание да те обичат или поне… да обичаш.