Оазисът на времето

Винаги напрегнати като мисъл, често парадоксални като решение, белязани със свежо светоусещане, стиховете на Куприянов откликват на сериозни проблеми от историята и съвременността, разкриват образа на човека – активен, одухотворен и етичен.
Художественият образ и парадокс, технологичният термин или епитет съвсем не изглеждат случайни в стиховете на Куприянов. Авторът по своему чете „азбуката на битието” и ни поднася своето философско виждане или умозаключение, изразено пределно концентрирано и образно точно.
Само необикновената мисъл преобразява света, смята поетът, всичко живо е паметник на нечия мисъл. И в това вижда той мисията на словото, словото, превръщащо се в плът. Затова стиховете на Куприянов правят впечатление преди всичко със своята необикновеност и провокативност. И с убеждението на поета, че преобразяването на света започва от преобразяването на отделната личност.