Паника в Града на светлините

Романът на Матей Вишниек е интелектуално предизви­кателство, защото текстът остава „отчужден” спрямо експлоатираните наративи в литературата, създавана от емигранти, въпреки че текстът е насочен и към съдбата на твореца емигрант.
Ироничен и самоироничен, приобщен към атмосферата на Париж, но и дистанциран от традиционните стереотипи на възприемане на Града на светлините, писателят гради сюжет, в който фантастично и реално заличават границата помежду си и светлините очертават сцената на непрекъснати културни взаимодействия. Повествованието предлага въображаем образ на Париж, населен от „призраците” на велики писатели и творци. Тънката самоирония отграничава фигурата на героя разказвач в духовното му приключение.