Заветът на един български лекар към поколенията
Емилия Гошева състав., Димитър Гошев
ISBN 978-954-337-382-6
Д-р Димитър Гошев е роден през 1899 г. в гр. Кукуш, навремето чисто български град в пределите на Турция. Според енциклопедията на Бр. Данчови от миналия век „известен с будното си българско население“. През 1913 г. става гръцка територия и голяма част от 10 хилядите му жители тръгват в бежански керван към свободна България. Между тях е и сем. Гошеви. Установяват се в София, където Димитър през 1920 г. завършва гимназия, а през 1926 г. – медицина във Виена. Веднага след завръщането си в България се включва в борбата с развихрилите се епидемии от коремен и петнист тиф в Разложка и Неврокопска околия. Потресаващият сблъсък с нехигиеничния бит и здравното невежество на народа го мотивират за невероятно активна апостолска дейност чрез здравнопросветни статии в периодичния печат и безброй сказки по места. От тях струи неистовото му желание за насаждане хигиенни навици и здравни познания сред народа за предпазване от ширещите се болести, вкл. инфекциозни и венерически. Убеден, че точно липсата им е довела до бедствените епидемии. А и че точно върху тях се гради здравеопазването.