Стълба до небето. Жаждата на солената планина.

Тотален писател, щедро надарена личност, Марин Сореску опита перото си в почти всички жанрове: поезията, драматургията, прозата, критиката, есеистиката и превода и навсякъде остави забележителни образци.
Но остана в съзнанието на публиката най-вече в двете си хипостази – на поет и на драматург. Издаде повече от 20 поетични книги, написа десетина пиеси, преведоха го от Чили до Австралия, получи и големи награди, номинираха го за и „Нобел”. Пиесите му се поставиха на редица европейски сцени, стигнаха и до Америка.
Поезията на Марин Сореску е съвременна в пълния смисъл на думата – асоциативна, с много оригинални, неочаквани метафори. Метафоричността на богатото румънско народно поетично творчество е повлияло силно на тази на пръв поглед делнична и семпла, бих казал „прозаична”, поезия. Сореску можеше да направи стихотворение за всичко и от всичко. От простия и непоетичен предмет или образ да стигне до синтеза на философското и поетичното, което всъщност прави голямата и истинската литература.