С очи рисувам

От поезията на Кремена Коева струи нахъсаност, провокативност, стремеж за свобода, изразени с демонстрираните от страна на поетесата възможности да пише
 в класически стих и съзнателното му пренебрегване, включвайки в една и съща творба и различен начин на римуване, и различна ритмика, и „гарниране” с бял стих, и избягване от онази рима, която читателят очаква да намери в края на реда, а за негова изненада там среща дума – отдалечена от римата, но в замяна на това твърде подходяща за мисълта Стиховете  са изпълнени с красота, свързана и с природата, и със самовглеждането, и с човешките чувства, сред които най-светлото, но и най-изтерзаващото, е любовта. И още, и още…