Стихотворенията на Снежана Онова опровергават трайно битуващата представа, че днес все по-малко е време за поезия. Поетическите й текстове носят особената нервна чувствителност и напрегнатото светоусещане на съвременния млад човек, породено от травматичността на недрама/ети/чното битие.
И в „Гласове”, както и в предходните свои стихосбирки, Кисьов се утвърждава като поет на тайната. Резултатът от това пък е изгревът на една нова символистична звезда с чисто сияние на съвременното българско поетично небе. Но поезията на Роман Кисьов, освен мистична, е и религиозна.