Тези, които обичат красотата на словото, нека се опитат да я забравят за малко и да потърсят красотата зад идеята и стремежа.
Стиховете на Неделчо Петров носят дъха на народната душа: те са кратки като въздишка, поезията в тях извира от досега му със земята и небето.
Стиховете на Мира Душкова също са пределно изчистени, пределно истински и провокирани от ежедневието. Това са стихове-образи. Ярки и запомнящи се. Стихове-хрумване.
Това е един от големите творци в съвременната естонска литература, за когото е трудно да се каже, къде се изявява с по-голяма сила – в поезията, или в прозата.
Матей Вишниек е роден в Буковина, Северна Румъния, на 29 януари 1956 г. Учи философия в Букурещ, влиза в кръга на т.н. „поколение`80”, което разтърсва поетическия и литературния пейзаж в Румъния през „епохата Чаушеску”.